Да нахраним Мозъка си, за да се чустваме щастливи и се усетим проспериращи!

Мозъкът е най-възхитителният орган в нашето тяло и на тази планета!

Той е уникален ултра-хипер-мега-гига титанично мощен компютър. Той е две шепи, но може да ти позволи да пътуваш във време и пространство. Да смяташ, пишеш, пееш, рисуваш, да откриваш, да летиш и мечтаеш.

С негова помощ можеш всичко!

Стига да поискаш!

Именно на него дължиш живота, здравето, благосъстоянието си.

Дължиш му всичко!

И това, че не го храниш и не го ползваш по „предназначение“ не само не ти прави чест, но и те принизява до нивото на домашните любимци!

Най-нещастните хора в днешно време са и най-щастливите, а това са безмозъчните хора. Исках да кажа, тези, които не използват или поне не за целите, за които е предназначен този изумителен орган – за мислене. За съжаление не могат да го разберат и усетят.

Ще кажеш, че такива не съществуват! И ще си прав. Значи формулировката трябва да е друга.

Трябва да е „най-щастливите хора са тези, които ползват мозъците си по предписанието, закодирано от природата“!

Използват ги, за да се развиват, създават, творят или по-простичко казано – да мислят.

Ако си представиш мозъка като мускул, много по-лесно ще разбереш, защо е от изключителна важност да се ползва и да се храни все повече и по-качествено.

Какво се случва с един спортист, ако например се контузи и се налага да е обездвижен месеци наред?

Досещаш се, нали?

Губи съревнованието!
Ако се наложи да бъде обездвижен един мускул, меко казано започва да губи форма.

Ако същият този мускул изобщо не се „ползва“, т.е. натоварва, той с течение на времето атрофира или преведено на по-прост език отслабва все повече, докато накрая изсъхне.

Когато натоварваш целенасочено един мускул, т.е. го тренираш, то резултатите стават все по-добри.

Мускулът нараства, става по-еластичен, по-бърз и все по-по-по.

Но да те попитам, знаеш ли от какво се нуждае един мускул, за да функционира по-добре или все по-добре?

Ще кажеш от тренировки, нали?

До сега за това говорихме и е съвсем логично.

Да, и ще си прав, но и от нещо също толкова важно.

Нуждае се от храна!

И колкото по-сериозно се ползва мускулът от толкова по-добра, качествена и „силна“ храна се нуждае.

Запитвал ли си се, защо на най-добрите спортисти в света режимът на хранене е изключително строг?

И защо ли един топ атлет, щангист, борец или дори художествените гимнастички не се натъпкват до козирката с боб и зеле? Не искам да засегна никоя зеленчукова култура. Лично аз съм голям фен на подобни ястия, особенно през зимния сезон.

Мозъкът на един човек функционира по същия начин, както и неговите мускули.

Вярно съпоставянето е меко казано идиотско, но мисля, че достатъчно ясно ме разбра, а именно това целях.

С две думи, ако не тренираш, т.е. не мислиш редовно и не храниш мозъка си качествено, то той рано или късно ще атрофира!

Това ли искаш?

Но да поговорим малко по-обстойно за мисловната храна.

Чалга или Чайковски?

Скорсезе или Сълзи над Босфора?

Нямам нищо против всеки да се развива, слуша, чете или гледа каквото иска, но нека не претендира, че е мислещ човек.
Не мога да си обясня как цели села или квартали в по-малките градове опустяват по времето на прожекция, т.е. за времето на излъчването на сериала!

Не мога да повярвам, че майка може да забрави детето си в магазина или да загори манджата, заради подобен душевен и мисловен бълвоч.

Мили мой, искам да те запитам ти с какъв бълвоч храниш всекидневно мозъка си?

Замислял ли си се как се облъчваш и с какво ежедневно и денонощно храниш клетия си мозък?

Ежечастно от слушалките на Iphone или през мощната уредба на автомобила, та до ултра модерното 3D към теб се насочва вирусна атака, целяща да те превърне в модерно hi-tech зомби.

Никой не се замисля колко и какво „поглъща“ и с каква помия и жлъч храни мозъка си само по време на ежедневните задръствания.

Редовно се придвижвам с кола, но когато видите моята кола обезателно ще я познаете. Не само защото е изключителна. Над 90% от хората, покрай които минавам се обръщат след нея. Обръщат се, защото от нея се разнася божествена музика, което е „изключително“ неприсъщо за подобен автомобил.

От подобни коли „трябва“ да се разнася дивна чалга или убийствено във всеки смисъл на думата RnB.

За нас, хората с изградени навици, позиции и мнение е ненормално да слушаме нещо красиво.

Нали?

Замисли се кога за последно беше на опера?
Кога посети картинна галерия – реална, а не виртуална?

Кога пя под душа, така че съседите да пуснат казанчето на тоалетната, за да те облеят със студена вода само и само да „замълчиш“. Но пя песен, а не „подай ми го“, „искам те здрав“…

Започваш ли да схващаш с какво се опитвам да захранвам мозъка ти?
Казвам започвам, защото…

Знаеш как и с какво се захранва малко дете? Тоест бебе!
Не може веднага да му дадеш кокал в ръката или ябълка, нали?
Трябва постепенно да започнеш от течни храни през меки и чак след като попривикне стомахчето може да си позволим да му тръснем „Чили кон карне”.

Иначе ще му изгорим джигера!

Нека перифразирам, мозъците ни са толкова изпушили, че се налага да им направим рестарт и да започнем отначало, но с течна, мека, лесно смилаема храна, за да не се получи обратния ефект, за който народът има много точна поговорка:

„Отучила се свиня да яде лайна…“

Приятелю мой, знам, че не само мисленето е почти непосилна задача в днешно време. Апропо, отдавна мнозина от вас трябваше да се разсърдят, че ги обиждам казвайки им, че не го правят и хрантутят горките си мозъци с медийна помия, но не ми дреме.

Ако искаш да промениш света, започнете от себе си 😉

Доста по-лесно е, а и ще се убедиш, че той няма нужда от промяна.

Достатъчно прекрасен е и без да му помагаш, но за жалост ти не го виждаш все още като такъв.

Започни да превръщаш грозното пате или скапаната гъсеница, т.е. себе си в нещо прекрасно.

Нещо, което винаги си искал да си. Нещо което може да полети, да заблести, да краси.

Но постепенно!

От течна към мека.

От мека към твърда.

И бъди твърд, т.е. постоянен.

Не може от раз да се хвърлиш в симфиничната музика. Всъщност може, но в оркестъра.

На първо време спри с гледането на дезинформационните емисии НЕНОвинни.

Те са виновни за това, че си в състояние на съзнателно планирана депресия и делириум!
Повярвай, ако нещо трябва да стигне до теб, то обезателно ще стигне.

По един или друг начин това, което трябва да знаеш и те засяга – ще ви намери.

С какво ще ти помогне това, че накрай света е имало потоп?

Или, че наводнения и арктически студове са сковали …., че влак е дерайлирал, че бомба е гръмнала, че въоръжен до зъби влязал в училище и изпотепал всичко живо и финалният акорд бил куршум в собствената му тиква?
С какво ще ти помогне?
Или ще те натовари?

Ще помрачи ли поне малко настроението ти или ще подобри финансовото ти положение?
Дали всичко, което се случва не се натрупва и не ти се отразява?

Ако слушаш, гледаш и „виждаш“ навсякъде покрай себе си нещастия и проблеми, не започваш ли инстинктивно да ги търсиш?

Ще кажеш не, но твоето подсъзнание е на друго мнение. То иска да се храни и го прави с или без твоето съгласие.

Попитай го!

С всеки изминал ден все по-леко приемаш за нормално бедствията, разрухата, нищетата и смъртта.

Ако случайно не си получиш поредната доза гадост за деня, то със сигурност ще си нещастен и неудовлетворен.

И ще продължиш да си търсиш дозата!

Забрави за часовете, в които емисарите на нещастия регулярно изливат ефирната помия.

Вместо това, вземи книга и почети.

Пусни си красива музика, например Моцарт, Вивалди или дори Ения и се насладавай на мига.

Започваме с течна храна, нали помниш?

Най-хубавото на този процес е, че с всеки опит, с всеки изминал ден ще ти харесва все повече и ще започнеш да искаш още и още.

Качествената мозъчна храна действа като наркотик.

Ще започнеш да се нуждаеш от нея, а ако пропуснеш доза, не само ще гледаш да наваксаш, но и ще зачестиш интервалите между „друсанията“.

Вместо да гледаш късния сериал ще го замениш постепенно с четене на книги, които ще „ядеш“ като топъл хляб.

Вместо да слушаш скапаното радио в колата ти ще се носи божествена музика или ще слушаш книга на mp3.

Ще започнеш да крадеш време от себе си и вместо да мързелуваш пред телевизора с чипса в ръка, ще се храниш с поезия и проза.

Ще се откриваш все повече в произведенията на различните автори.

Дори ще водиш приятели на театрални постановки, като ще се опиташ всячески да „заразиш“ и тях с това, което се случва с теб.

Ще виждаш навсякъде красиви картини.

Животът ти ще започне да се променя все повече.

Чувал си, че апетитът идва с яденето.

И с теб ще е така.

Ще ти харесва все повече.

Храни мозъка си с качествена „храна“ и ще видиш как той ще започне да ти служи много по-градивно. Ще ти се въртят такива мисли, за които изобщо не си и подозирал.

Без да искаш ще става все по-остър, все по-креативен и все по-мислещ.

Ще може да го ползваш на нива граничещи с научната фантастика.

И ще искаш все повече и повече… И все няма да ти стига.

Мозъкът е чудо!

Той е нещо неописуемо.

Не бих се учудил в близко бъдеще, благодарение на него, да не се налага да носим смартфони, а да ползваме нещо като телепатия, за да се свързваме с този, който ни трябва.

Защо мислиш, че в рамките на има-няма 100 години, човечеството е отишло толкова години напред?

За тези години сме успяли да постигнем толкова, колкото не сме за всичките години от Христа насам?
Направили сме толкова много и във всички области именно защото хората са започнали да използват мозъците си по предназначение.

Това е.

Нахрани мозъка си с качествена храна, подлжи го на добър тренировъчен режим и ще бъдеш най-здравият, най-щастливият и преуспяващ човек, които някога си познавал.

Хареса ти? Какво чакаш, сподели го с приятели 🙂
И не забравяй да си свалиш цялата книга

Коментари

коментари