Искаш ли да промениш живота си?

Добре!

Направи го.

Ще ми кажете – правим го.

Не го правите, дори не се опитвате или поне по-голямата част от вас!

Защо така категорично го заявявам?

Защото романът „Глад“ и съм го изчел от кора до кора – знам почти всеки препинателен знак къде се намира и на 99,9% акцентите са преминали през устата и задника ми, който за съжаление дори звук не издаваше като доказателство на поговорката, че „сито дупе пърди, гладно не пърди“.

Защото и на мен са ми гасили тока и вместо да си платя само таксата се налагаше да платя двойно, че и такса включване – супер експресна, само за „Х“ часа. Ако я платиш, прибирайки се от работа, защото не си могъл да избягаш по-рано ще прекараш чудесна романтична вечер на свещи!
За съжаление консервата боб не може да се стопли на свещ, но пък парченцата шпек стават един път. Атмосферата. т.е. въздухът се изпълва с аромат на барбекю, което допринася още повече за романтиката.

Защо го казвам ли?

Защото съм губил имот, за който две семейства си бяха скъсали и заложили задниците.

Бяхме изплатили на банката над 270 000, но се оказа, че имаме малко трудности с връщането на взетите едва 200 000. Оставаха ни да върнем само още някакви си 576 000 за оставащите ни 30 години. Да бъдем щастливи робове до гробове на банкери и бирници. Това се случва на всички, които не четат дребния шрифт и не обръщат внимание на подробно изготвения план за погасяване и ниските месечни погасителни такси!
Имотът го купил някакъв дивен „селянин“, продал кочината и платил едва 21 000 на съдия изпълнителя!

Питаха ме приятели, защо не намери пари, да си го купиш „наново“ чрез приятел?

А дали исках да си го купя?

А дали имах пари?

А дали имах приятели?

Казвам го, защото ми е идвало да вляза в банката и да изпозастрелям всички, като приключа накрая и със себе си!

Всъщност трябва да съм благодарен, че се оттървахме от воденичния камък на шиите ни.

Да не ви разказвам колко години издавах собствени списания и колко BMW-та купих на печатари и разпространители.
Не го наричай изедник, а разпространител!

Всеки, който беше чувал за изданията ми, ме припознаваше за следващия Рупърт Мърдок.

Да, ама…

Аз си бачках залудо и изкарвах пари за всички, само не и за себе си.

Именно от позицията на подобен човек, тоест „един от народа“, един до скоро смотан бачкатор ти казвам:

НЕ ГО ПРАВИШ!

Погледни около себе си!

Къде си?

Къде живееш?

В дом, който все едно се обитава от клошари, или наскоро е умрял някой! Или може би в най-скоро време ще умре.

Безпорядък.

Чинии в мивката.

Батерията на чешмата „капе“.

На масата и по земята са се понатрупали доста бъркани и съдове, в които има неща, които едва ли може да определи и научната фантастика.

Мръсотия до шия.

Не си се забавлявал с прахосмукачката от месеци. На последък започна да се питаш къде да я преместиш, защото изтласкана от напиращата лавина боклук те спъна на няколко пъти през последните месеци.

В хола – дрехи, разхвърляни на всички страни, почти всички носени – коя – три, коя – пет пъти.

Оставете ги по за няколко дни на проветриво, и са като нови!

Оказва се, че е доста по-меко разплуването върху няколко подложени пуловера, потника и др. на фотьойла, на който му стърчат вече пружините. Парцалките, стопират опитите на напиращите пружини да ти влязат в гъза.

Но до кога?

Кога ли ще те уцели право в десятката?

Паяжини, напукани и пред падане тавани. Молиш се да не друсне малко по-силничко, че да не стане бърлогата ти мезонет с апартамента на комшиите.

Обитаваш свърталище, което наричаш „скъп“ дом, а искаш да промениш живота си?

Кое му е скъпото?

Изриването? Или палежа?

Меко казано „кочина”, от която и свиня би избягала с крясъци!

Зариваш се с гнус ежедневно и кой е виновен?

Банката?

Шефа ти?

Майка ти?

Приятелите или?

Само един Бог знае кой! Но може би и той вече не е в час!

Досещаш ли се или да продължа да описвам – неописуемото.

Живял съм в същото жилище.

Познавам го до болка. Всяка стена, под, прозорци, които бях облепил с найлон, че да поспре студа на напиращата зима. За малко да ми умори костенурката, гадът му с гад.

Обичам го, защото е мой дом.

Когато съм бил месеци наред прикован към леглото на гръб заради счупеният ми крак, изучавах целия таван сантиметър по сантиметър. Знам колко орнамента имат тапетите във вертикала и хоризонтала.

Мой дом е, защото в него съм бил и ще бъда щастлив.

Мой дом е, защото е част от моя живот!

В него се чуствам сигурен и за това, че изглежда като свърталище на клошари, само и единствено аз съм виновен.

Аз съм позволил, допринесъл и създал този безпорядък и мръсотия. По същия начин съм допуснал да се трупа в душата ми, както по мебелите и пода.

На мен така ми харесва, ще кажеш.

Това ме зарежда и харесва.

Да, може!

Само ако си творческа натура или луд гении. Те наричат подобна атмосфера „творческа”. Те може и да си я харесват. Другите, на които би се харесала лично аз наричам „пълни идиоти” или по-деликатно „откачалки”.

Искаш да промениш живота си, а свикваш все повече с този хаос и тази гнус!

До толкова са станали част от живота ти, че не се усещам как се храниш в чиния, в която си го правил вече няколко пъти.

Забърсваш или облизваш вилицата, за да можеш да я ползваш пак.
Вместо да изхвърлиш лютеницата с целия буркан, махаш само най-горната част, онази с мухала.

Как да се промениш, като не полагаш грижи.

Как да се, като до толкова вече си станал мърляч, че май само на думи го казваш, за да не кажа, че го казваш, само за да има какво да кажеш…

Или пък го казваш, за да не се цепиш от колектива.

Всичките ти приятели са подобни „страдалци“ и късметлии, като теб…

Дори се надцаквате като излезете на бира кой от кой е по-по-зле!

За сега май ти си носител на жълтата фланелка (лидер в класацията).

Не познаваш човек без борчове и ако вземеш да се промениш, промениш начина си на живот, променя се всичко около тебе… И току виж стадото те отритнало!

Няма вече да си любимият неудачник!

Нали краставите магарета се надушват, че са от една порода.

Подобното привлича подобно.

Разбрах, май те са виновни – всички около мен.

Ама не ми дреме, нали всички сме щастливи еднакво в мъката и проблемите, че чак ни е забавно.

Имаме теми за разговор и на всичко отгоре се забавляваме и надсмиваме на съдбата.

Да променя живота си?

Че защо?

До толкова съм свикнал с него…

А и си е мой проклетникът!

Може и да ми казват, че го съсипвам, но съм способен да ви изложа хиляди доводи, че не аз го правя, а се дължи на късмета, началниците ми, данъците, държавата, кризата…

Знам, можеш!

И аз можех!

Имах цял списък с неща и хора, които ми пречат и благодарение на които съм на това дередже.

Тоест, нямах написан, което бе по-лошото. Той беше в главата и в мислите ми постоянно.

Навсякъде виждах само проблеми и ако нямах и не намирах сам си ги създавах, за да съм щастлив, че геройски ще или се „справя“ с тях!

Списъкът беше чудесен, имаше само един пропуск – беше много добре съставен, систематизиран и обмислен.

Знаех точно кой и защо е там.

Единственият му недостатък беше, че в него липсва нещо.

В НЕГО НЕ ПРИСЪСТВАШЕ ОСНОВНИЯТ ПРОБЛЕМ!

ЛИПСВАХ АЗ!

Аз си бях най-големият проблем и враг.

Съзнателно се примирявах с всичко случващо се. Известно време роптаех, но за кратко. В крайна сметка винаги се стигаше до едно и също.

Нали така правят всички?

А и не исках да съм вън от стадото, пардон обществото, социо-то!

Проблемите се трупаха и ставаха все по-по-по…

Превъръщах се в герой, в собствените си очи и създаване.

Вярно, с разрешаването и справянето не бях чак толкова добър, но се стараех.

Стараех се, ви казвам!

Добре де, полагах грижи… Май по-често гледах да си положа умореното туловище някъде и да реша проблема със средства от аптечката на баба… с алкохол.

Искаш да промениш живота си?

Позна ли се?

Има лека прилика или все едно видя своето собствено отражение?

При мен промяната започна, задавайки си за сетен път един и същи въпрос.

Отново се „запитах“, но този път получих съвсем различен отговор. Не знам какво ми беше станало, може да съм бил под нечие „чуждо“ влияние, но се случи.

Изненадах се от себе си.

Уплаших се! Чували сте, че когато говориш на Бог е молитва, но когато той ти проговори, си клони към шифофрения 🙂

Бях посетил магазин в столичен мол и знаете, покрай Коледните празници се очакват големи намаления.

Да, ама не!

Може би дни преди това всичко се вдига със 100 или повече %, а за коледа се намалява с около 50.

На свой ред и аз справедливо възроптах наред с всички преминаващи и виждащи „намалените“ стоки.

Крачейки покрай безобразно надутите и крещящо афиширани цени си зададох следния въпрос:

– Защо всичко е толкова скъпо?

Отговорът, който дойде от някъде ме шокира.

Не е скъпо, нямаш пари!“ – С две думи – не можеш да си го позволиш.

Сам не можех да си повярвам, колко е вярно! По-точно не исках, но това не значеше, че не е вярно.

Точно така е – нямах достатъчно пари и не можех да си го позволя. В действителност нещата не са толкова скъпи.

Просто – нямаме пари!

Без да усетя, продължих мисленния и откровен монолог, оказа се, че говоря на себе си и дали подсъзнателно, но си отговарях съвсем адекватно и като никога до сега не се самозалъгвах.

– Е, да, но ми плащат прекалено малко за труда, който полагам – опитах да се защитя сам пред себе си.

Вътрешното ми „аз” ме контрира още по-зверски:

Не е вярно, не ти плащат малко! Ти просто толкова струваш!!!“

Спрях се.

Треперех…

От страх, от гняв, от… не може да е истина …

Огледах се и пред погледа ми попадна едно кафе.

Седнах на маса… сам, но със себе си!

Пих кафе, за да се отрезвя и разбера какво се случва. Кафе не пия, пия само чай. Не обичам кафе и никога не ми е било фейвърит.

След няколко минути се поокопитих.

Бях разбрал! И признал!

Просветна ми, като се казва.

Вярно е.

Нямах пари.

Не ми плащат достатъчно и само аз и единствено аз съм виновен за това.

Промяната в мен беше започнала.

Промените се случват и са на една ръка или мисъл разстояние, само поискай и ги потърси.

Бъди откровен!

Няма как да излъжеш себе си! Освен ако не търсиш оправдание…

И започни да действаш!

Знаеш ли колко е лесно?

Пусни водата!

Направи хубава сапунка и започни да се забавляваш като дете с чиниите в мивката.

Хвани прахосмукачката и се впусни в междугалактическа битка с паяците-пришълци. Изсмучи техните завладяващи орбитата паяжини.

Поиграй си с разхвърляните дрехи на баскет, целейки коша за пране.

Разчисти дома си.

Разчисти мислите си.

Почисти мърсотията около себе си и ще се удивиш от резултатите.

Снощи се прибрах късно, скапан.

Довърши ме гости на мои приятели. Понатрупахме мивката.

Сутринта минах на бързо през wc’то, тъй като булдогът си искаше своето.

Изведох го.

Нахраних го.

Позамих се и започнах да се забавлявам в хола.

Продължих с мивката.

След 15-20 минути бях щастлив човек.

Чашите блестяха от чистота, конкурирайки се с чиниите, които не им отстъпваха на йота.

След малко, само да довърша главата и ще се позабавлявам с прахосмукачката.

И знаете ли?

Хич не ми дреме за какъв ще ме вземете или сметнете! За женчо или нещо по-друго…

Не ме интересува.

Аз съм щастлив!

Разчиствам живота си.

Подреждам го.

Забавлявам се и му се радвам.

А на въпроса „Дали искаш и кой може да промени живота ти?” – отговорът може да получиш само от човека, който чете в момента.

(Общо 334 прегледа, 1 прегледа днес)

Коментари

коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

CLOSE
CLOSE