Книгата „Има Защо“
Приятели,
най-накрая книгата ми „Има Защо“ видя бял свят. Явно е, че е имало защо да се случи именно днес.
Има я в .pdf и .ePUB за по-лесно четене.
Тя е напълно безплатна и свободно може да я свалите на компютъра, таблета, ридъра, телефона си или на някакво друго у-во.
Ще се радвам не само да я свалите и прочетете, но и да изкажете мнение за нея. Въпреки, че още от първите редове става ясно, че това не ме интересува ще ви издам под секрет, че няма автор, които да не се интересува.
Предварително благодаря на всички, които си направиха труда да свалят труда ми.
Забавлявайте се!
Сигурен съм, че ще откриете нещо полезно, стига да поискате.
Ако ви е харесала, може да я споделите с приятели 🙂
Свали книгата
Благодаря ви!
Ваш,
Пламен
(Общо 183 614 прегледа, 1 прегледа днес)
„По-съвременните пособия и инструменти за бой включват маркучи от перални, такива за
преточване на разни течности най-често туршии, бидони със зеле или вино.“
Ne4ovek si! 😀 (izvinqvam se za latinicata, nqmam kirilica…)
Нима не е така?
Нима в детството ви някой не си е служил с подобен инструмент за „корекция“ на поведението?
Komentiram umenieto ti da razkazva6 zabavno, a ne umstvenite sposobnosti na tozi ili onzi
Отказ.
Известно време си премълчах, но едно ще ти кажа. Не трупай рейтинг с неверни коментари. Аз препоръчвам книгата ти на приятели и какво да разбера? Ама, нима не сме полагани с маркуч?!…
Ще те разочаровам. Не сме. Имало е строгост. Имало е дисциплина, но не сме били бити.
А, излъгах те! Мама два пъти отвъртя шамарите на Пешо. Единият път дразнеше нея, а другия – мен. А, той беше цар в дразненето.
Колани, маркучи, бухалки, тупалки – не.
Така написан коментарът ти звучи сякаш си бил пряк свидетел на случващото в дома ни. Май не помниш, че семействата ни не общуваха с години и няма как да си бил свидетел на възпитателния процес протекъл тогава.
С това си действие и с още няколко преди това направи така, че отново да не искам да общувам с вас. Но, както сам казваш в блога си, главата на раменете ти и онова между ушите ти така те водят.
Аз дадох от себе си най-доброто и неподправено отношение, а кво научавам на 43? Добре, че са хората, че да науча коя съм и откъде идвам. Не съжалявам. Не съм и разочарована, но някак вярвах, че имаш малко повече между ушите.
Живи и здрави бъдете! Мир, здраве и просперитет ви желая!
Добър урок научих и пътищата ни се разделят.
Мила ми Мария 🙂
Това, че не си ми прочела книгата не говори за мен, а за някой друг.
Това, че коментираш без и идея да имаш, за какво става дума…., говори още по-кофти 😉
НО….
За да съм пределно ясен 🙂
Върху моя гръб е играл мъркъчът, а това, че в книгата ми „откриваш“ себе си и неща, които може да са ти познати……
Оставям за себе си 🙂
С най-добри чувства,
Пламен
Мими, преди 2 години, когато пуснах книгата си онлайн, ти ми написа:
„Книгата ти е много искрена. Всеки може да се види в нея. Поздравления!“!
И това се вижда и на началната страница на сайта ми 😉
Днес, какво те кара да напишеш тези редове?
Апропо, знаем какво се случва като таиш в себе си ………………..
Не е хубаво и отдавам думите ти на някакво моментно състояние, което не ти е присъщо 🙂
Човек има способността да гледа на нещата само през собствените си очи.
В моя дом маркуча за пералня не е „играл“ по ничий гръб 🙂