Предисловие на книгата Има Защо

Тази книга, тези редове могат да променят живота ти!

Ще позволиш ли?

Ти…
Точно ти, който се пулиш, четейки това в момента.

Да, именно на теб говоря.

Тези редове биха могли да променят живота ти!

Вярваш ли?

Знам, недей, не ми отговаряй!

И двамата знаем отговора, нали?

Ти, самият не си вярваш, камо ли на мен да повярваш.

Има много неща, които не можеш да си обясниш и това, че държиш в ръцете си тази книга е едно от тях.

Не знаеш защо изобщо я свали?

Не знаеш защо и как ти попадна в ръцете?

Но, знаеш ли?

От много време търсеше точно нея.

Така трябваше да стане и нарочно се появи пред очите ти. Вече е в ръцете ти и това е защото въпреки, че това, което си постигнал в живота си е едно голямо нищо, ти си и ще останеш един прекрасен човек.
Можеш да постигнеш всичко и аз ще ти покажа, че ако все още не си го направил, то е само и единствено защото те мързи.

Свикнал си и си се примирил с нещата, които се случват покрай теб. Пуснал си се по течението и „сърце не ти дава“ да си разваляш така добре подредения животец.

Ти си един чудесен мързеливец.

Но не и в смисъла, който разбираш.

Всъщност се скъсваш от работа.

Нали?

Поемаш по няколко смени на ден или работиш на две или дори на три места.

Това, че се скъсваш от работа не означава, че не си мързеливец.

Мързи те и аз ще го докажа.

Ще докажа, че не само си мързелив, но си и човек, който заслужава да има повече, да постигне повече. А това, че го няма е проблем, имплантиран на 99% от съвременните – модерни хора по света.

Искам да те предупредя, че ще съм безпардонен, безцеремонен и ако не ти харесва, то можеш да продължиш безличното си несъществуване. Тоест, да затвориш книгата и да продължиш щастливо да си живуркаш.

Мнозина ще се обидят с основание – на себе си!

Ще се обидят за това, че не са постигнали това, което са искали, а аз ще бъда тук – ужасен, за да им го завра в суратите.

И ще те мачкам, ще те унижавам, ритам и ругая с една единствена цел – да се събудиш, за да станеш и се възродиш.

Преди доста време, за да изкарвам прехраната си работех като фигурант. Има хора, които тренират, обучават кучета за охрана, които се нуждаят от някой, който да бъде хапан от обучаващите се зверове, т.е фигуранти.

Аз бях мръвката.

Бях свикнал да ме хапят. Превъзмогнал бях страха от страшните челюсти. Вярно не те хапят на „живо“, а и придобиваш увереност, че си всесилен, неуязвим. Все пак те дъвчат страшни кучета като ротвайлери, овчарки, малиноа.

Една вечер, прибирайки се доста късно от втората ми работа, ме нападна глутница освирепели от глад кучета. Понеже бях свикнал да се справям с къде по-страшни зверове от местните помияри, набързо ги наритах и разгоних.
Всички се разбягаха, с изключение на един заблуден „дзвер“.
Стана ми жал за него, но бях решил да го накажа и да му покажа, че с мен шега не бива.
Изолирах го в един образувал се коридор между оградите на къщите и самите къщи, на тихата уличка, в която ме нападнаха.
Тръгнах уверено към него.

Застрашително!

Горкото куче тръгна назад, подвило опашка и свило страхливо уши.

Напредвайки към него не усетих кога то стигна до стена, която не му позволяваше да отстъпва повече и изведнъж… плахият кучак се опря в стената и…
В същия този момент той, вместо да се напикае от страх скочи срещу мен.

Отблъсна се от стената и ми налетя като най-страшното и свирепо чудовище.

Нямаше на къде да отстъпва!

Нямаше на къде да избяга.
Защо ти разказвам тази случка?
За да ти покажа как реагира животно, за което Павлов казва, че действа на базата на първа сигнална система, т.е. лампата светва – яде, гасне – спи.

Ти си умно и разумно същество.

И за това ще те нападам, ще те унижавам до тогава, докато не се опреш в стената, докато не разбереш, че няма повече накъде.

Или има?

Апропо, някой от вас отдавна са се облегнали „удобно“ на нея!

Ще те нападам докато се опреш в стената, но не за разстрел, а за да се отблъснеш и скочиш като звяр, захапвайки живота.

Навит ли си, мързеливецо?

Искаш ли да промениш нещо в живота си?

Искаш ли изобщо да направиш с него нещо в оставащите ти години?

Искаш ли онази фантастична къща, която видя, споделена във facebook или имение на холивудска звезда, уникална кола с над 600 коня?

Искаш ли ги?

Искаш да си на мястото на известните личности, обикалящи света, които гледаш по страниците на лъскавите списания и сайтове?

Ами… бъди, вземи, имай!

Кой ти пречи да имаш прекрасното червено ферари?

Или яхтата?

Имението с открития и закрития басейн?

Банките?
Кредиторите?
Шефът?

Знам, че имаш цял списък с проблемни области, личности и т.н…

Знам, че ти пречат!

Но аз съм тук, за да ти кажа, че само и единствено ти си пречка в живота си.

Не ти харесва, нали?

Ти сам си си го и продължаваш да си го проваляш, чакайки празниците и уикендите, за да лентяйстваш и хулиш всичко наред.

На каквото си постелиш, на това ще легнеш, казва народът!

На какво седиш или в какво спиш?

А, дали изобщо спиш или се въртиш като пумпал и се събуждаш с навит чаршаф около врата и съжаляваш, че не се е стегнал достатъчно, за да продължиш да „сънуваш“.

Знаеш ли кои са най-споделяните публикации във фейсбук?

Не?

Нека ти кажа – онези, в които се споменава, че днес е петък! Че теглото свърши и че ще се разплуваш, ще се излежаваш ще плюскаш, ще се наливаш и ще … почиваш!

Докато в един прекрасен ден, наистина починеш и тази прекрасна планета се лиши от твоето величайшо присъствие.

Повярвай, тя много ще страда, че ще спреш да я ториш, тровиш и замърсяваш.

Ще скърбят всички, ще скърби целият свят, защото не си оставил нищо значимо след себе си, а си могъл!

Именно за това ще скърби и тъгува планетана ни.

А не за това, че си бил прекрасен и добър човек, който не е направил нищо никому!

Ами да беше, за да има с какво да те запомнят.
А ти какво правиш – страдаш и чакаш да дойде петък – да започне уикенда.

Да започне семейната и лична вакханалия!

Ура!

Живееш от – до.

Всеки ден губиш часове в трафика, на път за и връщайки се от онова омразното, което наричаш работа!

Замислял ли си се колко часове губиш безвъзвратно?

Времето е единствената мерна единица, която не може да се върне назад.

Колко време от своя живот си пропилял?

За колко неща съжаляваш?

Всъщност ти съжаляваш за „изтеклото“ безвъзвратно време.

Кой не е искал да върне моменти от живота си?

Колко пъти си искал да промениш съдбата си?

Колко пъти си казвал, ако можех да върна времето назад?

Ако можех да имам втори, трети, пети – пореден шанс?

Всъщност, ти страдаш за изгубеното време и продължаваш да го пилееш с пълна сила.

Преди секунди се запитах, аз в момента не правя ли същото, като си „губя“ времето да наливам „мисли“ в тъпата ти кратуна и да се опитвам да променя нещо в човек, който не иска да промени каквото и да е в прекрасния си живот?
Запитах се и на мига си отговорих, че това което правя е нещо добро! Това време, в което пиша и се обръщам към теб, непознати ми читателю, е чуден дар към мен самия.

Аз съм щаслив от това, което правя, въпреки, че мога да свърша толкова много други неща за това време.

Щастлив съм, а това е най-важното!

Знам, че тази книга няма да е инвестицията, която да ми купи холивудското имение (защото може би сме в България, а у нас знаем как се забогатява от книги и именно за това е предназначена за свободно сваляне), но радостта и положителната енергия, с която ме зарежда времето, в което пиша тези редове са безценни и не могат по никакъв начин да имат паричен еквивалент.

Освен това, залагам на теб!

Да, точно на теб!

Вярвам, че ти може би след години ще последваш примера и ще оползотвориш част от времето си с надеждата, че ще успееш да спасиш някой друг на свой ред.

Знам, че можеш да имаш всичко на този свят.

Вярвам в теб, читателю мой, и съм сигурен, че можеш да промениш всичко, което пожелаеш.

Именно за това те моля, започни със себе си.

Нека се впуснем в това приключение, което е плод на моите не съвсем систематизирани мисли, върху които са повлияли едни от най-големите хора на нашето столетие.

Знам, че ти може да си следващият и съм безкрайно благодарен, че ми позволяваш да повлияя на живота ти.

И така, нека започнем.

(Общо 163 прегледа, 1 прегледа днес)

Коментари

коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

CLOSE
CLOSE