За да решиш един проблем, то първо трябва да го признаеш!

Още от най-ранна детска възраст те учат да не си признаваш.

Ако не си признаеш грешката, може да те подложат на „кръстосан разпит“, да ти помрънкат и т.н., но нямат „право“, т.е. основание да те накажат.

Много родители си въобразяват, че наказанията имат възпитателно действие и ги прилагат редовно. Трябва да признаем, че част от тях не знам дали спомагат за възпитатанието и помагат на оформящия се характер на детето, да си извлече съответните поуки, но наистина действат.

Особенно любим на родителите в по-низшите“ общества е възпитателният приьом за решаване на проблемите в детско-юношеската възраст, наречен „пердах”.

Той е изключително ефикасен метод и прилаган правилно и методично остава „запечатан“ в съзнанието на прилагания обект до дълбока старост.

Не напразно голяма част от възрастните индивиди, имащи проблеми с потентността това е и единственият възможен метод, при който могат да достигнат ерекция и оргазъм. До такава степен се запечатва на подсъзнателно ниво, че за мнозина упражняваното в детските години садо-мазо се превръща в съвсем нормален начин на живот.

Боят се практикува от дълбока древност с най-различни и разнообразни пособия. От жилави и изтънчени еластични пръчки, от специално отглеждани растения, обработвани изключително прецизно, за да не се губи тяхната гъвкавост по време на удар, мине се през всевъзможни показалки, дървени линии, бастуни, точилки и се стигне до любимия на бащите кожен колан.

По-съвременните пособия и инструменти за бой включват маркучи от перални, такива за преточване на разни течности най-често туршии, бидони със зеле или вино.

Арсеналът на биячите, пардон, възпитателите е неограничен.

Не мога да си представя какво би предложил векът на супер съвременни технологии в помощ на телесните наказания, способстващи изтръгването на признания от съгрешилите.

Абе човек, ти в ред ли си?

Наказанието може да има смисъл само и единствено, ако бъде разбрано!

Нали искаш от детето да ти е приятел и да споделя с теб всичко, че дори да си признае кой счупи вазата?

Естествено, че беше непохватната котка!

Не си съгласен?

Как искаш да си признае каквото и да е под заплахата да хапне порция солиден бой или да бъде поставено в кюшето на колене с вдигнати ръце срещу стената? Опа, пропуснах, под коленете му да не забравиш да нарониш царевични зърна, иначе не само няма да го боли достатъчно, но и няма да е унизено както му се полага!

Нали така си станал човек?

Нищо му няма!

Я виж какъв съм станал?!?

Не искам и да чуя за теб, камо ли да те видя!

Ако изпадна в подобна ситуация бъди сигурен, ще ти разбия носа!

Познаваш ли се?

Или още по-тежкото за теб, не се разпознава в лицето на мъчителя, а на жертвата. Споменът от голата стена и парещите зърна, изгарят все още душата ти. На тялото отдавна му е минало. Възможно е някой белег да те кара да носиш дълги поли и крачоли на панталоните, с цел да прикриеш тежкия спомен…

Аз съм от по-модерното поколение.

Още помня как изсвистяваше маркучът от пералнята преди да ме уцели по задника или гърба. Дълго време не можех да седна от този метод за изтръгване на истината.

КАК ИСКАТЕ ДА ПРИЗНАЯ КАКВОТО И ДА БИЛО?

Именно подобни дълбоко възпитателни методики и практики са в основата на това, че дори пред себе си не смеем да признаем каквото и да е!
Камо ли проблем!

Тези с проблемите били заклеймявани във всички времена и общества.

Били различни, дори проблемът да е в тяхна или от обществена полза.

Представи си средните векове, гоненията на вещици и вещери.

Имаш следната дарба, т.е. недъг, проблем. Може да виждаш болестите на хората и би могъл да помогнеш на мнозина!

Без да искаш, поглеждайки даден човек и можеш да кажеш от какво е болен или ще се разболее.

Представи си какво би се случило ако решиш да кажеш на някой от местните велможи да спре тлъстото месо и руйното вино, за да не получи до дни инфаркт на миокарда?

Дали няма да те влачат за благодарност с конски впряг по калдаръма на цялото село?
Не биха ли ти правили спа процедури в продължение на дни в ледената река, обесен за краката?
След тези благодарности, защото си си признали или почти ще ти устроят кралско попрепечено. За съжаление ти ще си мръвката на гощавката. Стъкмили са великолепна клада, а за сос главният готвач, опа, палач е подготвил катран и врящо олио, с които деликатно да ви маже.

Все повече се чудя защо съвременните хора отиват при най-големите хрантутници – психоаналитиците и „споделят“ проблемите си, т.е. най-ценното, че и си плащат за тази чест.

А трябва да е обратното!

Съжалявам, но не мога да не се възхитя на тези хора, които са изключителни факири. Обръщайки последните 2-3 думи от твоите изречения и задавайки ти ги във въпросителна форма ти смъкват и гащите, заедно с кожата от гърба.

А ти дори се кефиш!

Не искам да засегна някой, но се плащат пари за да се слушат и гледат хорските проблеми.
Наричат се „реалити”.
Н напразно телевизиите се скъсват от подобни, а ти им плащаш при положение, че трябва да е обратно. За тях ежедневно се устройват ВИП, лични, частни, персонални прожекции, прегледи – лудо заплатени.

Лично аз не бих платил и пукнат лев на някой подобен.

Защо ли?

На мен трябва да ми плащат.

Ако споделиш и изкажеш гласно преблема си вече си изминал половината път.

Тоест, вече имаш решението – отговора!

Тези хора спомагали за по-лесното откриване и акцентиране на проблема.

Да, да?

Шопът вика: „Пари ми дай, акъл не ми давай!”.

Съгласен съм.

Ако се поровиш леко, няма нужда да задълбаваш кой знае колко.

Просто седни със себе си насаме, той отговорът сам ще изплува.

Вярно, много е трудно да признаеш пред себе си, че имаш проблем.

Генетично ти е заложено да отхвърляш подобни неща.

Нима чуроликчето на баба може да има проблеми, та то е с най-лъскавите перца!

Именно на базата на опита, който получаваш на порции още от ранна възраст ти отхвъряш решенията на проблемите си, чиито отговори ни се поднасят, ако щете и свисше.

„И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (Йоан 8:31-32)

Народът го е казал доста по-разбираемо: „Признат грях – половин грях.

И то за прегрешение, а ти не си прегрешил.

Или си?

Имаш си нещо, което кой знае защо, обществото нарича проблем.

Дори да е така, признай го пред себе си, не ти трябва никой друг.

Няма по-голям съдник от теб самия?

Не трябва, пред когото и да е да си „признаваш“.

Дори не е нужно да ходиш в църква и да се изповядваш на отеца, освен, ако вътрешно не си тласнат натам.

Признай пред себе си какво те мъчи, защо не ти върви в живота, в бизнеса?

Отговорът сам ще изплува!

Неусетно ще изплува.

Имай предвид почти винаги е доста неприятен.

Неприятен е защото, ако беше приятен нямаше да стигнеш до търсенето и определянето на подобен.

И нямаше да се нарича проблем, а щастие.

Може да те заболи, но определяйки го ясно без заобикалки ще се почустваш много по-освободен и спокоен.

Всичко е в твоите ръце или по-правилно в главата ти.

Най-лесно ще стигнеш до проблема като си зададеш един прост въпрос:

ЗАЩО?

Именно с негова помощ децата опознават и изучават света.

Защо ли?

Запитай се например:
Защо съм дебел? Защо не ми върви в живота? Защо бизнесът ми пропада?

о. Защото плюскам като свиня! о. Защото си загубеняк! о. Защото си некадърен!

Признай пред себе си проблема.

Определи го!

Може на няколко пъти да се наложи да задаваш въпроса ЗАЩО?”, за да стигнеш до същинския проблем и отговор.

За да научиш как да го решиш, пак се обърни към себе си. Нужно ли е да припомням, че трябва да си честен до болка.

Инстинктивно ще предусетиш неговото решение.

Тук на помощ идва друг още по-лесен въпрос:

КАКВО ИСКАМ?

Отговорът сам ще се появи.

Защо плюскам като свиня?

о. – Защото съм под стрес.

Защо съм под стрес?

о. – Защото шефът ме тормози.

КАКВО ИСКАМ?

о. – Да спре да ме тормози.

Отговорът чука на вратата, т.е. в главата ти.

Какъв ли може да е?
а) да пречукам шефа;

б) да сменя работата.

Може да откриеш доста отговори, но ако не си под нечие чуждо влияние, отговорът ще е един – категоричен независимо колко ще е болезнен.

Определи и изясни проблема.

Намери неговото решение.

Радвай се, защото?

Проблеми всъщност не съществуват – има само възможности!

(Общо 310 прегледа, 1 прегледа днес)

Коментари

коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

CLOSE
CLOSE